Интервю с Юрген Граф

Юрген Граф е един от най- известните ревизионисти в Европа, като в България е познат най-вече с книгата си „Холокост – измамата на столетието”, а също така и с „Съдбата на евреите през Втората световна война” – тиражът и на двете е разпродаден светкавично. Заради активната си дейност по разобличаване на мита за Холокоста е подложен на репресии в родната се страна Швейцария, където през 1998 г. е осъден от местен съд на 15 месеца затвор, както и на огромна парична санкция. За да избегне присъдата, през август 2000 г. заминава да живее в изгнание в Русия, където година по-късно се жени за преподавателка по история от Москва. Поради съображения за сигурност, Юрген Граф не пожела да ни резкрие къде точно се намира в момента.

1. Здравейте! Първо искаме да ви благодарим, че се съгласихте да дадете интервю за нашето списание. Какво можете да ни кажете за последната ви книга, публикувана на руски език?

Книгата е на издателство “Алгоритъм”, има 400 страници и засега се продава много добре. Заглавието е “The Collapse of the New World Order” (Падането на новия световен ред). Избрах да я напиша под формата на диалог между германския историк Фридрих Брюкнер (измислен образ) и студенти по германска история в измислен руски университет. “Семинарът” продължава 5 години. Всички основни аспекти по въпроса за холокоста са широко обсъждани. Последния ден Брюкнер и студентите му обсъждат използването на мита за холокоста за политически цели.

2. Бихте ли коментирали присъдите на последните жертви на “свободата на словото” – Гермар Рудолф, Силвия Щолц и Ернст Зюндел?

Не познавам лично безстрашната Силвия Щолц, но Ернст и Гермар са ми близки приятели. Процесите срещу тези личности ясно показват, че американско-ционисткият марионетен режим в Германия изпитва смъртен страх от един свободен дебат върху най-голямото табу на нашето време. Всичко това сваля маската на германските политици, които постоянно твърдят, че Федералната република е “най-свободната от всички германски държави досега” и ги изобличава като най-нагли лицемери.

3. Има мнoгoбройни примери за насилие над ревизионистите. Страхували ли сте се някога за живота си?

Не, никога не съм се страхувал !

4. Каква роля във вашия живот изигра Робер Форисон ?

Изключително важна. За първи път го срещнах през март 1992г. във Виши, където работи и бях много впечатлен от брилянтния му ум и безкрайна честност. От тогава насам редовно работим заедно. Превел съм много от работите на Форисон на немски.

5. Имали ли сте някога контакти с евреи ревизионисти? С какво са те по-различни от останалите ревизионисти по света?

Единствения евреин ревизионист, който лично познавам, е Дейвид Коул. Срещнахме се на конференцията на ревизионистите през септември 1992г. в Калифорния. По-късно Коул се отказа от ревизионистичните си възгледи под натиска на Еврейската лига за защита (JDL), които направиха живота му истински ад и заплашваха да го убият.

6. Какво ви е мнението за някои политически лидери като президента на Иран например, които критикуват западните и израелските политици винаги, когато могат? Участвахте ли в Конференцията за холокоста в Техеран в края на 2006г.?

За жалост не можах да присъствам на Конференцията в Техеран, но я следях от близо. Автор съм на някои от най-важните статии, които бяха публикувани от “Алгоритъм” на руски през лятото на 2007г. Що се отнася до Ахмадинеджат, аз го уважавам дълбоко и много му се възхищавам.

7. Какво мислите за влиянието на законите срещу отричането на холокоста в различните държави по света? Успяват ли те да спрат проучванията по тази тема или забраната ги прави дори по-интересни?

За съжаление трябва да признаем, че тези омразни закони действат много ефективно. Те не могат да спрат ревизионизма, но значително го затрудняват. От друга страна тези закони доказват абсолютната неоснователност на официалната теза за холокоста. Ако последователите на историята с газовите камери имаха сериозни аргументи в защита на тяхната теза, те нямаше да се страхуват да дебатират по въпроса и наличието на такива закони щеше да стане ненужно.

8. Какво ви е мнението за “Дневника на Ане Франк”? Надежден източник ли е или е фалшив документ?

Трябва да призная, че никога не съм го чел. Неговата автентичност обаче няма никакво значение по въпроса за холокоста.

9. Какво е мнението ви за ролята, която имаше Симон Визентал за създаването и поддържането на мита за холкоста?

Визентал, които беше особено неприятна личност, бе един от мнoгoбройните паразити, които се облагодетелстваха от мита за холокоста. Всъщност той не игра никаква роля в създаването му, но като много други противни лъжци, той даде всичко от себе си да го поддържа жив.

10. Какви ще бъдат главните последствия, ако един ден митът за холокоста бъде разрушен? Имаме ли нужда от нов прочит на световната история?

Последствията ще бъдат огромни. Псевдодемократичните системи на Запада ще бъдат разтърсени до основи. В Германия нещата ще станат неуправляеми. Германският народ би почувствал омраза и отвращение към една система, която е злепоставяла собствения си народ с една невероятна лъжа повече от 60 години. В САЩ и републиканци, и демократи ще бъдат напълно дискредитирани, тъй като няма нито един американски политик, които да не е дал своя принос за поддържане на легендата за холокоста. Ционистката държава Израел разбира се ще бъде обречена. Национализмът (не в смисъл на шовинизъм и омраза към другите народи и раси, а като национална гордост и защита на националните интереси) ще се легитимира отново. Той вече няма да може да бъде удрян с пръчката “Аушвиц”.

11. Какво е бъдещето на ревизионизма по света ?

Със сигурност ще се наложи, въпросът е кога. Научно погледнато битката е спечелена отдавна, но поради тоталното медийно затъмнение и строгата цензура, ревизионистите не могат да достигнат до широката публика. Виждам само две възможности за пробив на ревизионизма: 1) Голяма икономическа криза, която да доведе до разпадане на доминираната от евреи западна система и взимането на властта от националистическите сили. 2) Русия да реши да контраатакува нарастващата американска заплаха изигравайки картата на холкоста и публикувайки документи, които са скрити след Втората световна война. Няма съмнение, че Русия притежава такива документи. Първо, Съветският съюз допринесе за създаването на мита чрез своите комисии, които уж доказали съществуването на газовите камери и избиването на евреите. И второ, много евреи, които уж изчезнали в “лагерите на смъртта”, всъщност са били депортирани в гета и лагери за работа в окупираните съветски територии.

12. Какви са бъдещите ви планове ?

Бих желал да се заема с изследването на един аспект от историята за холокоста, който почти изцяло беше пренебрегван от ревизионистите: съдбата на евреите от Литва и Латвия. В нашата книга за Треблинка, Матоньо и аз показахме, че официалните цифри (около 200 000 евреи уж били избити в тези две държави) са нереални, но все още знаем твърде малко какво всъщност е станало. За жалост ми е забранено да влизам в тези държави доживот, а още повече, такова изследване изисква големи приготовления, като научаване на литовския и латвийския езици, които са изключително различни от славянските и толкова различни помежду си, както немският от шведския или френският от румънския.

13. Благодарим ви за отделеното време. Какво ще кажете на българските читатели ?

Никога не съм бил в България, но всеки, който е бил, казва, че това е една прекрасна страна. Надявам се аз и жена ми Олга да имаме късмета да я посетим един ден.